Анти-гладкомускулни ат. (АГМА)-ИИФ

Начин на вземане: Венозна или капилярнa кръв. Епруветка за серум със сепарационен гел – отделен серум.

Условия за вземане: Материали се събират до 14-то и 29-то число на месеца.

Анти-гладкомускулни автоантитела (АГМА)

АГМА имат няколко таргетни автоантигени, разположени във филаментите на гладките и набраздените мускули (актин, миозин, тропомиозин тропонин, виментин, цитокератин, тубулин и дезмин). Актинът е важна структурна молекула на цитоскелета и участва в релаксацията на мускулите, като анти-актиновите антитела са най-специфичните автоантитела при автоимунния хепатит. Филаментозната форма на актина е с молекулно тегло 42kDa и е известна като F-актин.

АГМА се асоциират с автоимунен хепатит (АХ) тип 1, първична билиарна цироза (ПБЦ), хронични вирусни хепатити В и С, не-алкохолна мастна дистрофия на черния дроб, алкохолна цироза, други автоимунни болести, а се срещат и при здрави лица. Анти-актиновите гладкомускулни антитела се срещат при 50 – 60 % от болните с АХ тип 1 и при 20 % от болните с ПБЦ.

Изследват се с индиректна имунофлуоресценция (ИИФ) и при титър 1:40 или по-голям, те са положителни и се считат за специфичен маркер за АХ тип I.